Александър Вутимски е роден на 30 август 1919 г. в Своге. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Той е от Вражалския род в Лакатник, който е с повече от 200 годишна история. В семейството на Александър са били 6 деца. В началото семейството живеело в Лакатник, но по-късно се преместило в Своге, където се ражда Александър. До 10-годишната си възраст той живее в родния си град. След загубата на близките си – майка, баща, двама братя – починали в продължение на една година от туберкулоза, той се премества в София. Отначало живее при сестра си, която също умира от туберкулоза през 1937 г., а след това при брат си Кирил. 

Първото отпечатано стихотворение на Александър Вутимски е „Пак самичко" през 1935 г. На следващата година е публикувано стихотворението му „Улицата".

ПРЕКЪСВА ОБРАЗОВАНИЕТО СИ, СЛЕД КАТО СЕ РАЗБОЛЯВА ОТ ТУБЕРКУЛОЗА

„Синелибри“ изразява своето преклонение пред безспорните гении на поетическото изкуство и великите киновизионери, на които дължим най-мощните полети на духа. Това декларират от екипа на кино-литературния фестивал по повод премиерата на официалното видео на форума. 

„Видеото е пряка препратка към мотото на фестивала „Поезия безкрай“ и към символния заряд на незабравимата романтична драма „Криле на желанието“ с режисьор Вим Вендерс. А текстът преплита мотиви от творчеството на френските артисти Пол Елюар и Луи Арагон, двама титани на поезията, известни с неизтощимото си човеколюбие. Обединява ги още нещо – естетиката на сюрреализма, размил границата между въображение и реалност, и освободил мисълта. През 2024 г. се навършва точно един век от публикуването на пр

За силата на майчината любов пише Христина Блумфилд в новия си роман. „Майка“ е пета книга на българо-английската авторка, но е първата, която излиза на български език, съобщават издателите от „Либра скорп“.

„Майка“ разказва историята на Теа, която е разделена от дъщеря си в първите часове след раждането . „Предадена от собственото си семейството и от бащата на детето си, тя прави всичко възможно да я намери. Желанието на Теа да си върне дъщерята е толкова голямо, че изненадва не само семейството й, но и полицията. Разследването разкрива, че нейното бебе е едно от многото деца, продадени през годините“, разказват издателите.

Още от самото начало авторката представя сцената на насилствената раздяла между майка и бебе като един съществен момент и отправна точка за разгръщане на същинската история, пише Полина Иванова, която е редактор на книгата. Според нея Христина Блум

Аз не мога да разбера такова изкуство, което иска да налага, а не да възбужда. Такова изкуство посяга според мен само на себе си. То не е изкуство… Думите са на белетриста и драматург Петко Юрданов Тодоров.

В писмо до Иван Кирилов от февруари 1900 г. писателят отбелязва, че когато се критикува един писател, трябва да се имат предвид и достойнствата, и недостатъците му. „На критиката задачата е да обобщи, да изтъкне и очертай по-ясно литературния образ на писателя и да разтълкува, според своите разбирания и усещания, всички тъмни особености на известен автор“, пише той.

Димитър Шишманов казва за Петко Ю. Тодоров, че е от оная редица писатели, които са се гордеели с призванието си и не са считали, че е маниачество да се говори за литература. „С дългата брада, с бледния слаб лик, той ми напомняше някой монах от Възраждането, и мен се чинеше, че сл

Основната тема във всичките неща, които пиша, е „Защо ние, българите, сме такива хора?“. Това каза по време на среща с читатели във Враца писателят и сценарист Иво Сиромахов. По думите му българинът постоянно от нещо не е доволен.  „Както казваше покойният Джоко Росич, „Българинът е най-добре, когато е в болница. Идеш да го видиш: „Как си?“, „А, добре съм“. Обаче ако го срещнеш на улицата - все нещо мрънка от рода на „Това живот ли е?“.

По думите на Сиромахов по този начин, с това оплакване, започваме да се чувстваме нещастни, без да имаме причина за това, сякаш сами се навиваме. „Живеем на едно от най-хубавите места в света, имаме прекрасна природа, имаме четири сезона, имаме плодородна земя, която ражда всичко. Освен това не сме и бедни. Ако направим сравнение с всичките 190 държави, които са в списъка на